Растителните тъкани представляват съвкупност от свързани помежду си клетки, които:
- имат общ произход,
- еднаква структура и
- изпълняват една и съща функция.
Странични меристеми
Камбий и фелоген са примери за странични меристеми. Те са вторични по произход и осигуряват надебеляване на осевите органи на повечето храсти и дървета, а също и на някои тревисти растения. Представляват цилиндри от меристемни тъкани, разположени в стъблата и корените.
В дървесните растения камбият е разположен като пръстен между дървесинните и ликовите проводящи снопчета.
Дървесината е изградена от различни по размер цеви - през пролетта те са широки (образуват светъл слой в стъблото), а през лятото и есента - тесни (образуват тъмен слой). Светлият и тъмният слой от една година оформят един годишен кръг и според техния брой се определя възрастта на дърветата.
ПОКРИВНА ТЪКАН
Покривната тъкан покрива корена, стъблото и листата. Тя има защитна функция, която се изпълнява от клетки, които го предпазват от неблагоприятни външни влияния (ниски и високи температури, силни ветрове, засушавания. Покривната тъкан разграничава растителния организъм от околната среда и едновременно осъществява връзката между тях - чрез приемането и отделянето на газове, приемането на вода и минерални соли от почвата. Покривната тъкан е два вида - епидермис и корк.
Камбий и фелоген са примери за странични меристеми. Те са вторични по произход и осигуряват надебеляване на осевите органи на повечето храсти и дървета, а също и на някои тревисти растения. Представляват цилиндри от меристемни тъкани, разположени в стъблата и корените.
В дървесните растения камбият е разположен като пръстен между дървесинните и ликовите проводящи снопчета.
Дървесината е изградена от различни по размер цеви - през пролетта те са широки (образуват светъл слой в стъблото), а през лятото и есента - тесни (образуват тъмен слой). Светлият и тъмният слой от една година оформят един годишен кръг и според техния брой се определя възрастта на дърветата.
ПОКРИВНА ТЪКАН
Покривната тъкан покрива корена, стъблото и листата. Тя има защитна функция, която се изпълнява от клетки, които го предпазват от неблагоприятни външни влияния (ниски и високи температури, силни ветрове, засушавания. Покривната тъкан разграничава растителния организъм от околната среда и едновременно осъществява връзката между тях - чрез приемането и отделянето на газове, приемането на вода и минерални соли от почвата. Покривната тъкан е два вида - епидермис и корк.
Епидермисът е изграден от един или два реда живи клетки, подредени плътно. Епидермисът има различни образувания: устица, власинки и др.
Устицата представляват отвори в епидермиса и регулират транспирацията и газообмена.
Устица
Устицата представляват отвори в епидермиса и регулират транспирацията и газообмена.
- Най-многобройни са в листата - от 1000 до 1 000 000 устица на cm2
- Образувани са от две специализирани затварящи клетки, допрени с краищата си така, че помежду им се образува отворче .
Устица
Основна тъкан
Основната (паренхимната) тъкан изпълва вътрешността на растението и заема най-голяма част от него. Клетките на основната тъкан са живи, с тънки клетъчни стени, малко цитоплазма и големи вакуоли. Според функциите, които изпълнява, основната тъкан е два вида - фотосинтезираща и резервна. Фотосинтезиращата основна тъкан
Фотосинтезиращата основна тъкан се намира в зелените части на растенията, главно в листата. Клетките и съдържат голям брой хлоропласти, поради което основната и функция е фотосинтеза. Намира се най вече в листата, стъблата на тревистите растения както и в неузрелите плодове.
Основната (паренхимната) тъкан изпълва вътрешността на растението и заема най-голяма част от него. Клетките на основната тъкан са живи, с тънки клетъчни стени, малко цитоплазма и големи вакуоли. Според функциите, които изпълнява, основната тъкан е два вида - фотосинтезираща и резервна. Фотосинтезиращата основна тъкан
Фотосинтезиращата основна тъкан се намира в зелените части на растенията, главно в листата. Клетките и съдържат голям брой хлоропласти, поради което основната и функция е фотосинтеза. Намира се най вече в листата, стъблата на тревистите растения както и в неузрелите плодове.
Резервната основна тъкан
В клетките и се отлагат вещества като въглехидрати, мазнини, белтъци. Твърдите или полутечните вещества се натрупват във вакуолите а твърдите във пластидите. Резервната паренхимна тъкан се намира в органите, в които се натрупват резервни хранителни вещества - плодове, семена, корени.
Водоносна основна тъкан
Образувана е от едри клетки с големи вакуоли изпълнени с вода, слузни вещества. Среща се при растения обитаващи сухи места, пустини, полупустини. Това са т.н. сукулентни растения.
Въздухоносна основна тъкан
Пространствата между клетките и са изпълнени с въздух. Такава тъкан е характерна за водните растения.
В клетките и се отлагат вещества като въглехидрати, мазнини, белтъци. Твърдите или полутечните вещества се натрупват във вакуолите а твърдите във пластидите. Резервната паренхимна тъкан се намира в органите, в които се натрупват резервни хранителни вещества - плодове, семена, корени.
Водоносна основна тъкан
Образувана е от едри клетки с големи вакуоли изпълнени с вода, слузни вещества. Среща се при растения обитаващи сухи места, пустини, полупустини. Това са т.н. сукулентни растения.
Въздухоносна основна тъкан
Пространствата между клетките и са изпълнени с въздух. Такава тъкан е характерна за водните растения.
Проводящи тъкани
Биват два вида:
Дървесинна проводяща тъкан (ксилема) - провежда водата и разтворените в нея минерални вещества от корена, през стъблото към листата, цветовете и плодовете
Ликова проводяща тъкан (флоема) - провежда водата и разтворените в нея органични вещества в низходяща и възходяща посока - както от листата към всички останали органи, така и от корена към всички останали органи.
Ксилемата и флоемата заедно формират проводящата система на растенията.
Дървесинна проводяща тъкан (ксилема)
Ксилемата провежда водата и разтворените в нея минерални вещества от корена, през стъблото към листата
Ксилемата още има опорна функция и служи за отлагане на различни вещества.
Дървесинната проводяща тъкан се състои от:
Проводящи елементи: трахеиди и трахеи - провеждат водата и разтворените в нея минерални соли.
Паренхимни клетки - живи клетки в които се натрупват различни съединения.
Склеренхимни влакна - имат опорна функция, понякога в тях се отлагат различни вещества.Проводящи елементи на ксилемата - трахеиди и трахеи
Трахеиди
Напълно развитите трахеиди са:
Силно удължени мъртви клетки без протопласт, с надебелени и лигнифицирани клетъчни стени и заострени и силно скосени краища
Дълги са средно 1 mm (4-7 mm при бор, 12 cm при лотос) и имат диаметър от няколко стотни до няколко десети от милиметъра
Свързват се една с друга със скосените си краища
Преминаването на водата от трахеида в трахеида става през пори
Скоростта на водния ток през трахеидите е около 1m/h
Трахеидите са еволюционно по-стари и по-примитивни проводящи елементи в сравнение с трахеите. Те са единствените проводящи елементи за папратообразните и голосеменните растения
Трахеи (дървесинни цеви)
Напълно развитите трахеи представляват цеви (тръбички), изградени от множество клетки, наричани членчета на трахеите.
Членчетата на трахеите са:
Повече или по-малко удължени мъртви клетки
Клетъчните им стени са надебелени и лигнифицирани
Напречните им стени са леко скосени или хоризонтални, перфорирани или напълно разрушени
В трахеите, членчетата на трахеите се свързват с напречните си стени и образуват цеви
Напречните стени на членчетата на трахеите са перфорирани или напълно изчезнали;
Това прави движението на водата безпрепятствено → съответно скоростта на движение е значително по-висока отколкото при трахеидите → достига 40-50 m/h;
Дължината на трахеите средно е около 10 cm
(при някои растения достига до няколко метра → при дъба до 2 m, при лианите - до 4.5 m);
Диаметърът им е от 0.1 до 1 mm
Трахеите са еволюционно по-млади и по-съвършени от трахеидите и произлизат от тях
Еволюцията на трахеите е вървяла към:
постепенното скъсяване и разширяване на отделните клетки-членчета
напречните стени на последните от коси и заострени стават хоризонтални
перфориране или пълно изчезване на напречните стени на членчетата на трахеите
Широките трахеи осигуряват по-ефективен транспорт на водата и разтворените в нея вещества в сравнение с тесните трахеиди, но са склонни да се увреждат по-лесно.
Трахеите са основните проводящи елементи на покритосеменните растения, макар че ксилемата на много от цветните растения съдържа както трахеи така и трахеиди.
Паренхимни клетки на ксилемата
Те са живи клетки.
Изпълняват различни функции:
- участват в транспорта на веществата;
- в тях се натрупват различни вещества (скорбяла, мазнини, танини, кристали и др.). Например, при листопадните дървета от умерената зона, в края на лятото в паренхимните клетки на ксилемата се отлага скорбяла, която през зимата се превръща в захароза и предпазва растителните органи от измръзване.
Биват два вида:
Дървесинна проводяща тъкан (ксилема) - провежда водата и разтворените в нея минерални вещества от корена, през стъблото към листата, цветовете и плодовете
Ликова проводяща тъкан (флоема) - провежда водата и разтворените в нея органични вещества в низходяща и възходяща посока - както от листата към всички останали органи, така и от корена към всички останали органи.
Ксилемата и флоемата заедно формират проводящата система на растенията.
Дървесинна проводяща тъкан (ксилема)
Ксилемата провежда водата и разтворените в нея минерални вещества от корена, през стъблото към листата
Ксилемата още има опорна функция и служи за отлагане на различни вещества.
Дървесинната проводяща тъкан се състои от:
Проводящи елементи: трахеиди и трахеи - провеждат водата и разтворените в нея минерални соли.
Паренхимни клетки - живи клетки в които се натрупват различни съединения.
Склеренхимни влакна - имат опорна функция, понякога в тях се отлагат различни вещества.Проводящи елементи на ксилемата - трахеиди и трахеи
Трахеиди
Напълно развитите трахеиди са:
Силно удължени мъртви клетки без протопласт, с надебелени и лигнифицирани клетъчни стени и заострени и силно скосени краища
Дълги са средно 1 mm (4-7 mm при бор, 12 cm при лотос) и имат диаметър от няколко стотни до няколко десети от милиметъра
Свързват се една с друга със скосените си краища
Преминаването на водата от трахеида в трахеида става през пори
Скоростта на водния ток през трахеидите е около 1m/h
Трахеидите са еволюционно по-стари и по-примитивни проводящи елементи в сравнение с трахеите. Те са единствените проводящи елементи за папратообразните и голосеменните растения
Трахеи (дървесинни цеви)
Напълно развитите трахеи представляват цеви (тръбички), изградени от множество клетки, наричани членчета на трахеите.
Членчетата на трахеите са:
Повече или по-малко удължени мъртви клетки
Клетъчните им стени са надебелени и лигнифицирани
Напречните им стени са леко скосени или хоризонтални, перфорирани или напълно разрушени
В трахеите, членчетата на трахеите се свързват с напречните си стени и образуват цеви
Напречните стени на членчетата на трахеите са перфорирани или напълно изчезнали;
Това прави движението на водата безпрепятствено → съответно скоростта на движение е значително по-висока отколкото при трахеидите → достига 40-50 m/h;
Дължината на трахеите средно е около 10 cm
(при някои растения достига до няколко метра → при дъба до 2 m, при лианите - до 4.5 m);
Диаметърът им е от 0.1 до 1 mm
Трахеите са еволюционно по-млади и по-съвършени от трахеидите и произлизат от тях
Еволюцията на трахеите е вървяла към:
постепенното скъсяване и разширяване на отделните клетки-членчета
напречните стени на последните от коси и заострени стават хоризонтални
перфориране или пълно изчезване на напречните стени на членчетата на трахеите
Широките трахеи осигуряват по-ефективен транспорт на водата и разтворените в нея вещества в сравнение с тесните трахеиди, но са склонни да се увреждат по-лесно.
Трахеите са основните проводящи елементи на покритосеменните растения, макар че ксилемата на много от цветните растения съдържа както трахеи така и трахеиди.
Паренхимни клетки на ксилемата
Те са живи клетки.
Изпълняват различни функции:
- участват в транспорта на веществата;
- в тях се натрупват различни вещества (скорбяла, мазнини, танини, кристали и др.). Например, при листопадните дървета от умерената зона, в края на лятото в паренхимните клетки на ксилемата се отлага скорбяла, която през зимата се превръща в захароза и предпазва растителните органи от измръзване.